Било ли е... съдба?
950
0
1
Препускат буйните коне
и бързеят се слива с дъх копитен.
В косите ти игриви
вали надеждата, а моите ръце
в безумна нежност
са заплели гъстите им гриви.
Защо не можем, като тях,
на воля да препуснем,
прахът изпод нозете да се вее,
да овладеем вятъра и в бяг,
и без понятие за време,
отново песен да изгрее.
Било ли е... съдба, да я изпуснем?
Но виж, с дъха гръдта ми се повдига!
На устните стихийният пожар
и тази нощ бушува,
изпепелява - сякаш книга
разпалва огнената страст
и ненаситно ме целува...
Ти в тази нощ си свят олтар!
Препускат буйните коне,
развели гривите си мощни.
Под техните копита - огън...
И плахата Луна превзе
безумната ми нежност,
и неугаснала тревога
по огнените ни и страстни нощи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
