Биокомпромат
568
0
0
Един скъпя скъпо една,
но похотинец похоти.
Понеже е добра,
плитко ме зарови.
Ела ме възкреси,
при себе убежи,
сълзотеч утеши,
душа възобнови!
И червей да му компания прави,
сърцето не ще те мое забрави,
след ядове, що ми сетне състави.
До втората смърт се въобразявам:
неразочерователен,
хетероасексуален,
алибидемично киселострастен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венко Василкин Всички права запазени
