Jul 31, 2022, 12:58 PM  

Биокомпромат

573 0 0

Един скъпя скъпо една,

но похотинец похоти.

Понеже е добра,

плитко ме зарови.

Ела ме възкреси,

при себе убежи,

сълзотеч утеши,

душа възобнови!

И червей да му компания прави,

сърцето не ще те мое забрави,

след ядове, що ми сетне състави.

До втората смърт се въобразявам:

неразочерователен,

хетероасексуален,

алибидемично киселострастен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венко Василкин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...