Един скъпя скъпо една,
но похотинец похоти.
Понеже е добра,
плитко ме зарови.
Ела ме възкреси,
при себе убежи,
сълзотеч утеши,
душа възобнови!
И червей да му компания прави,
сърцето не ще те мое забрави,
след ядове, що ми сетне състави.
До втората смърт се въобразявам: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up