Били сме, без да знаем, близко...
Като слепци почуквахме с тояжките,
издраскани по друмите на времето.
Там някъде, напред, бе настоящето,
а с него и любовите - големите...
Когато се отчаяхме от скитане,
за да се търсим с тебе непрекъснато,
на кръстопътя спряхме и се питахме:
Нима завинаги ще сме откъснати?...
Били сме, без да знаем, близко двамата -
един от друг разделял ни е ъгълът!
За наша радост свърши тука драмата,
звездите ни не бяха ни излъгали...
Намерили се толкоз неочаквано,
страхуваме се даже да повярваме...
Косите посивяха от очакване,
но за душите е като прераждане!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
