3.09.2012 г., 11:39

Бирливо

689 0 2

Изгряха две луни във моята вселена -
една за приливи и една за отливи.
И две слънца прегърнаха луните ми -
ту мълчаливи,  ту  словоохотливи.
Разплискаха се океаните от спомени,
от чашата разляха ситни капчици,
невидимите паяци тъчаха огнени
мрежи да ловят вселенско щастие.
Разтресоха се земетръсни чувства,
бирливо се пяняса настроението,
очите ми затворени всевиждащи са,
душата ми подготвя се за бдението.
В транс потрепва всяка будна мисъл,
пъзелно сред нощни облаци минава -
взех под мишница каквото съм орисал -
другото... ще ме прощава.


Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2011/08/blog-post_28.html#ixzz25L8dMaGN

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....