Бисери в следите
Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре
валят фотони, смешни и щастливи
и без със сиви делници да спорят,
даряват радост, просто че сме живи.
Дали защото, всъщност, няма зима
и смее ни се слънце благодатно,
прониква в мен една любов без име
и без въпроси, само с лъч от злато!?
Как всичко дребно, лесно губи смисъл,
когато те превзема необята!
Навярно, Господ сам ме орисал,
да сея смях и лудост над земята.
Не чакам чудеса, едва ли има,
но следвам пътя светъл към звездите
и не броя минути и години,
а бисерите, светещи в следите
на всеки жест, избликнал от душата,
на всеки дъх, затоплен с жива обич...
Звъни с кристални трели тишината
в сърца, за приключения готови.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честита нова година, Вики! Бъди все така благодатна на стихове, жива и здрава! Прекрасен стих - докосване!♥️
-
Много хубав стих! Поздрав!
-
Колко красиво и вдъхновяващо! Благодаря! ❤
-
И мое! И аз не броя, просто се радвам на деня, на празниците, и от време навреме усмивки си ловя!
Бисер! -
"Най-слънчевото синьо" открих в твоето стихотворение, Вики! И макар да си още толкова млада, ще последвам примера ти да не "броя минути и години/ а бисерите, светещи в следите"! Желая ти да посрещнеш и изживееш по най-прекрасен начин 2023-та!💖
-
Много, много е хубаво!
"Не чакам чудеса, едва ли има,
но следвам пътя светъл към звездите"
Вървях по стъпките на бисерите и ме пренесе в необята на зимното синьо небе!
Поздравче! Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!