elenabili (Елена Биларева)
297 2389
22.06.2016 г., 16:25 ч.

Битие 

  Поезия » Друга
2414 5 26

 Живея на тавана – до небето,

 което ми бродира нежен гòблен.

 Почакам ли звездите да засветят,

 въздишам с ореолите им обли.

 Живея на тавана и рисувам

 с последната отчаяна цигара,

 натрупала у себе си кусури

 за чет’ристотин дяволици стари.

 Живея тук и уж си имам всичко –

 кусури, парапет, че и мушкато.

 И само магазинче с две полички

 и порция надежда още чакам.

 Къде живеят нощем цветовете?

 Защо се раждат плахи ореоли?

 Една звезда захапа парапета

 и падна – лекомислена и гола.

 Къде живее вярата в човека?

 Как можеш на живот да се научиш?

 Така си питам, а от памтивека

 животът ми се смее. И се случва.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??