31.03.2016 г., 17:31

Битка

549 0 4

Поглеждам те, но в твоя поглед липсвам.

Чувствата на дребно разпродавам.

Със статус „безлюбовно” съм се вписала

на старото ни мътно огледало.

 

Провира се отдавнашният усет,

че губим се в немилост и разруха.

Потиснатост на масата предвкусвам,

създадена от връзката ни куха.

 

Десертът е размита отговорност

и време е горещ да го сервирам.

Поръсен с прегоряла монотонност,

която всяка вечер у дома намирам.

 

Изпивам чашата, подправена с отрова.

Въздухът в гърдите -  не издишвам.

Това не е любов взаимна, а прокоба –

да дава много и да бъде все излишна!

 

Отказвам да съм враг или засада,

поисках само брод, гребло, утеха.

Съдбата ти помилвам – да не страда,

а моята...  годините превзеха!

 

29-02-2016 г.

Хапка Капка /Д.В/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....