31 мар. 2016 г., 17:31

Битка

551 0 4

Поглеждам те, но в твоя поглед липсвам.

Чувствата на дребно разпродавам.

Със статус „безлюбовно” съм се вписала

на старото ни мътно огледало.

 

Провира се отдавнашният усет,

че губим се в немилост и разруха.

Потиснатост на масата предвкусвам,

създадена от връзката ни куха.

 

Десертът е размита отговорност

и време е горещ да го сервирам.

Поръсен с прегоряла монотонност,

която всяка вечер у дома намирам.

 

Изпивам чашата, подправена с отрова.

Въздухът в гърдите -  не издишвам.

Това не е любов взаимна, а прокоба –

да дава много и да бъде все излишна!

 

Отказвам да съм враг или засада,

поисках само брод, гребло, утеха.

Съдбата ти помилвам – да не страда,

а моята...  годините превзеха!

 

29-02-2016 г.

Хапка Капка /Д.В/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...