Битка

24.01.2010 г., 20:39 ч.

Поезия

579 0 3

От болка ще викам, от болка ще стена!

Душата ми бедна - кървяща арена!

На чувства дуели! Любов поразена,

любов без възможности, несподелена.

В главата ми плъзгат въпроси и думи.

Напомнят за всичко това помежду ни,

забиват се с нокти - не искам да чувам,

не искам да виждам, пропукват куршуми.

Простреляна с болка се свличам във здрача.

С безпомощни пръсти към тебе се влача.

В калта се въргалям, не мога да плача.

Да стигна до тебе е трудна задача.

Прегазват ме хора. Градът ме убива.

Аз искам реалност не толкоз горчива,

и стига с тез багри на черно и сиво,

а приказни краски във мен да се вливат.

Мечтите за радост са толкоз далечни,

не мога да стана - без сили съм вече.

Животът ми цял е на тебе обречен,

а ти не го искаш... Животът изтече.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самодива (Вики)

2014-05-07T16:12:58+03:00

Много добре предадена емоция. Но... животът не е изтекъл, винаги можем да почнем отначало, нали
Човек (Анна Станоева)

2014-05-07T14:55:46+03:00

Това се чете на един дъх, предполагам, че и така е написано.