Битка
От болка ще викам, от болка ще стена!
Душата ми бедна - кървяща арена!
На чувства дуели! Любов поразена,
любов без възможности, несподелена.
В главата ми плъзгат въпроси и думи.
Напомнят за всичко това помежду ни,
забиват се с нокти - не искам да чувам,
не искам да виждам, пропукват куршуми.
Простреляна с болка се свличам във здрача.
С безпомощни пръсти към тебе се влача.
В калта се въргалям, не мога да плача.
Да стигна до тебе е трудна задача.
Прегазват ме хора. Градът ме убива.
Аз искам реалност не толкоз горчива,
и стига с тез багри на черно и сиво,
а приказни краски във мен да се вливат.
Мечтите за радост са толкоз далечни,
не мога да стана - без сили съм вече.
Животът ми цял е на тебе обречен,
а ти не го искаш... Животът изтече.
© Татяна Начкова All rights reserved.
