13.01.2009 г., 21:53 ч.

Битка на сърцето 

  Поезия
743 0 5

Оставам да горя без пламък...

Посипвам думите си с

нестинарската жарава.

На пепел нека се превърнат те,

отнесени от вятъра далечен.

Разпръснат прах от стара ракла,

в която е заключено сърцето...

Ключа навярно съм забравила по пътя,

по който търсих уморена

твоите стъпки.

И през мъгла и мрак с невиждащи очи

преминах изгубена в нощта безкрайна...

Воал от сенки ме обгръщат тягостно,

до болка е познато чувството...

Пристъпвам тихо твоя праг безмълвна,

и без сили...

Оставила доспехите далече ...

Животът е война, в която печеля

битките си със сърцето.

© Веселина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??