Битка на сърцето
Оставам да горя без пламък...
Посипвам думите си с
нестинарската жарава.
На пепел нека се превърнат те,
отнесени от вятъра далечен.
Разпръснат прах от стара ракла,
в която е заключено сърцето...
Ключа навярно съм забравила по пътя,
по който търсих уморена
твоите стъпки.
И през мъгла и мрак с невиждащи очи
преминах изгубена в нощта безкрайна...
Воал от сенки ме обгръщат тягостно,
до болка е познато чувството...
Пристъпвам тихо твоя праг безмълвна,
и без сили...
Оставила доспехите далече ...
Животът е война, в която печеля
битките си със сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Всички права запазени
.великолепно е.Поздравления!!!
