26.06.2020 г., 10:06  

Битка на титани

741 0 0

                                            Океанът връхлита със своите талази

                                            да смачка брега, да го прегази.

                                            Отпорът е жесток. С твърда гръд

                                            на удара с удар отговаря брегът.

                                            От сблъсъка титаничен вълните отскачат,

                                            свличат се, победени обратно се влачат,

                                            но те със себе си нещо са взели - 

                                            безброй песъчинки от брега са отнели!

                      

                                            Откакто Земята в необятната Вселена

                                            родила се е огнена, била е зелена,

                                            за всяка жива и не жива твар,

                                            Майката Природа сложила кантар.

                                            В битките да няма победители - победени,

                                            паритет на борците с тела наранени.

                                            Някой повече вземе ли , да намаже,

                                            рано или късно Тя ще го накаже!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...