На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило,
разбирам от картинки остарели.
Въздушната ми поща — неполучена.
Заглъхнали са всички птичи трели.
Пейзажът лае — има мека лапа
и души прелестта на неизвестното,
но мракът до следа ще го излапа
(аз мисля за пейзажа все по-често). ...