Битка с ноември
На стъпки две ноември ме препъна
и ме научи да се движа бавно.
Усещам — дъждовете са потънали
в прозрачен бързей, но с изтекла давност.
Каквото през ноември се е случило,
разбирам от картинки остарели.
Въздушната ми поща — неполучена.
Заглъхнали са всички птичи трели.
Пейзажът лае — има мека лапа
и души прелестта на неизвестното,
но мракът до следа ще го излапа
(аз мисля за пейзажа все по-често).
Пред четири очи се раздвояват
и дните ми, и смелите ми нощи.
Мечтаната невидима поява
от залезите козината пощи.
Препъна ме, но ще му го върна — в плитките
реки под бреговете непрогледни.
До сетен календар е тази битка —
един от нас ще падне за последно!
---
© Станислава All rights reserved.
