25.06.2014 г., 21:33

Битова шизофрения

1K 0 2

Битова шизофрения

 

Понеже заземен съм здраво
навярно вече нямам право
по синьото небе да лудна?!
Е, вярно, казват, че е трудно,
но щом света погледнеш честно
да бутнеш масло става лесно.

И, ето ме сега в гората…
Лежерно капят си листата.
От сто хралупи същества
ме дебнат – тайни общества!
Невежи, с пухкави опашки
пасат трева, садена в чашки.
Наблизо дървени кратуни
на малък мозък, без бабуни,
с фуния, чук и поглед зъл
наби… наливат чужд акъл.
Хиени в бяло – еднотипни
очакват щамът „Страх“ да пипне
и тръшне пухкавото стадо.
Оглеждам се в реката – дядо!
А тя е лепкава и черна,
и с газировка характерна.
Кокетно цвете ми намига,
но щом посегна кресва: „Стига!“
Сред тази странна, зла картина
се чувствам сякаш без роднина.
Не съм от тази гадост брънка!
Но вътре съм, а искам вънка!
„Къде отиваш, я се връщай
и гръб на всичко не обръщай!
Навън ще станеш въздухар.“ –
ме спира заек-костюмар.
„И миг не стой! Я виж ме мене –
нощта не спя, а роб съм денем –
контрира сова белобрада,
с лула в уста – и само страдам!
Навремето редях куплети,
ала додето се усетя
дървото някак ме заплете
и аз не се боричках много.
Върви!“ – добавя сетне строго.
Да спрат ме пробват се мнозина,
но аз решавам да замина.
Пътека грешна ми показва
двуметров смок във „трета фаза“.
Запитвам слон, лежащ в кувьоз
за лодка, брод или за мост,
а той ме праща да купувам
зелен хайвер. Добре, че плувам…
Минавам реката. Почивам.
Почти неусетно заспивам.
Събуждам се точно, когато
небето е в розово злато.
Протягам ръце да докосна
красивата гледка въпросна,
към нея се мъчно издигам
и, ето, почти я достигам,
но почвам отново да падам –
отново душата ми страда
в борбата на двата ми свята:
отгоре – небето, отдолу – земята!


Марин Цанков - Цофа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...