Бивак
То бива,
бива то,
чак пък толкова
да бива,
май не бива...
И все го бива
да го бива:
толкова го бива,
тихичко убива.
Но ний вървим,
вървим нататък!
(Нали са блеснали житата?)!
Малка пита,
голям залък...
От възторг
се давим!
Без остатък.
То бива
и(ура!)да викнем!
То бива
и така го бива;
и онака го бива!
Пролетта я бива.
Лятото го бива.
Есента я бива.
Зимъска не бива.
И така ни бива.
И такова бива...
Все го бива.
Но убива!
Е,па пак го бива!
Но от вас не бива
лошото да скривам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
