Бивак
То бива,
бива то,
чак пък толкова
да бива,
май не бива...
И все го бива
да го бива:
толкова го бива,
тихичко убива.
Но ний вървим,
вървим нататък!
(Нали са блеснали житата?)!
Малка пита,
голям залък...
От възторг
се давим!
Без остатък.
То бива
и(ура!)да викнем!
То бива
и така го бива;
и онака го бива!
Пролетта я бива.
Лятото го бива.
Есента я бива.
Зимъска не бива.
И така ни бива.
И такова бива...
Все го бива.
Но убива!
Е,па пак го бива!
Но от вас не бива
лошото да скривам!
© Стойчо Станев All rights reserved.
