22.06.2019 г., 19:08  

Бизнесменът

928 5 14

 

Човече, ти, който забързан вървиш

и сутрин, и вечер молитви мълвиш.

 

Ти в църквата палиш дебелите свещи,

а твоя дом – пълен с най-скъпите вещи.

 

И работа имаш. Върви ти по мед.

Парите ти нямат ни брой, нито чет.

 

Богат си. Известен прочут бизнесмен,

и имаш от всичко... не си като мен.

 

С добро те е здраве Бог щедро дарил...

И банкова сметка баща ти открил.

 

Облечен по модата – с вид елегантен,

със дамите винаги мил и галантен.

 

В реда на нещата – с луксозна кола.

Приятелка с дънки – не с проста пола.

 

Светът ти е дивен, животът ти песен,

не си политик – ни ляв, нито десен...

 

                *    *    *

Ти би ли дарил излишен петак,

на онзи отчаян пропаднал бедняк?

 

0,25 ч., 14 октомври 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Светлана и Пепи за коментарите!
  • И такъв "Герой на нашето време" си имаме!
  • Не забравяй, че и богатите плачат.
  • Красимира и Росица само споменах тези неща, за да обоснова кое ме накара да напиша това стихотворение с този обобщен образ на съвременните бизнесмени. И тъй като сайта не е място за решаване на такива въпроси ще спра до тук...
  • Иване, прочетох по-долу обясненията ви, че общината била предоставила за ползване чужди земи, които не са общинска собственост. Като Красимира, аз също се учудвам. Бих ви посъветвала първо да разговаряте с юрисконсулта на общината по този въпрос, при когото да отидете с документите си за собственост и придружен от компетентен адвокат. Но това не е въпрос, който може да се разреши в сайта за лично творчество "Откровения".

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...