Не чувам,
не виждам, но звуци долитат
и образи чудни
изпълват пространството празно.
Не питам,
но скитам по пътища трудни
и пак нямам нищо омразно.
Преливат в ръждиво
забравени форми,
отдавна напуснали рая.
Затрити, пребити,
но пак се въздигат,
забиващи пики в безкрая...
© Ботьо Петков Всички права запазени
поздрав и от мен!