eleonora6 (Елеонора Крушева)
334 112
15.12.2019 г., 7:53 ч.

Благодарност 

  Поезия
341 0 2

Благодарност

 

В житейския си път усмихната вървя,

като дете, жена - във пъстра въртележка.

В света непредсказуем, какво ли не видях,

във ход на устремена, но не и бита пешка?

Вървях през трънен път и през житна нива

с една обувка даже, попривита, като кулата на Пиза.

В живота  се изправях от пътеката трънлива,

гледах все напред... а пътят, взе да слиза.

Всяка дума в мен тръгва от мълчание

и търси точно място.По бавно се роят.

От добрите мисли търсят съдържание,

устните ми тръпнат преди да ги родят.

Така да продължавам.Човекът е на път.

Търсих чифт обувки и рамо, да облегна гръб!

Боса, ако трябва, ще го извървя! И, без съд.

Сега съм благодарна!Не тичам към върхът!

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??