Благодарност
Благодарност
В житейския си път усмихната вървя,
като дете, жена - във пъстра въртележка.
В света непредсказуем, какво ли не видях,
във ход на устремена, но не и бита пешка?
Вървях през трънен път и през житна нива
с една обувка даже, попривита, като кулата на Пиза.
В живота се изправях от пътеката трънлива,
гледах все напред... а пътят, взе да слиза.
Всяка дума в мен тръгва от мълчание
и търси точно място.По бавно се роят.
От добрите мисли търсят съдържание,
устните ми тръпнат преди да ги родят.
Така да продължавам.Човекът е на път.
Търсих чифт обувки и рамо, да облегна гръб!
Боса, ако трябва, ще го извървя! И, без съд.
Сега съм благодарна!Не тичам към върхът!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
