eleonora6 (Елеонора Крушева)
336 112
15 dic 2019, 7:53

Благодарност 

  Poesía
410 0 2

Благодарност

 

В житейския си път усмихната вървя,

като дете, жена - във пъстра въртележка.

В света непредсказуем, какво ли не видях,

във ход на устремена, но не и бита пешка?

Вървях през трънен път и през житна нива

с една обувка даже, попривита, като кулата на Пиза.

В живота  се изправях от пътеката трънлива,

гледах все напред... а пътят, взе да слиза.

Всяка дума в мен тръгва от мълчание

и търси точно място.По бавно се роят.

От добрите мисли търсят съдържание,

устните ми тръпнат преди да ги родят.

Така да продължавам.Човекът е на път.

Търсих чифт обувки и рамо, да облегна гръб!

Боса, ако трябва, ще го извървя! И, без съд.

Сега съм благодарна!Не тичам към върхът!

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??