Благодаря
Благодаря
Протегнала ръце със зов,
да ми дадеш мъничко любов,
крещя, сърцето ме боли,
защо не ми прости.
Та аз съм само едно дете,
застанало пред теб на колене.
С толкова любов те дарявам,
а ти се страхуваш да кажеш: "Прощавам!"
Още чувствам устните ти върху моите,
още виждам погледа ти спрян на мен.
Ах, тази гордост: "Моля те!
Забрави я поне за ден!"
Поглеждаш ме със сините очи,
виждаш в моите - сълзи,
прегръщаш ме с нежните ръце
и ми даваш своето сърце.
Почувствах тръпки,
почувствах топлина,
"Благодаря ти, Господи!",
почувствах любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Георгиева Всички права запазени
