Благодаря....
Благодаря....
Благодаря ти, майчице, че ме научи
да оценявам дори и малките неща.
Суровият живот не може да е скучен.
За добрите хора любовта си не пестя.
Научи ме с усмивка да посрещам дните,
да не падам на колене, да не бъда просяк.
Най-гнусно е да видиш алчните сърдити,
че злото им тежи, не могат да го носят!..
Благодаря ти, тате, че направи ме войник,
да се не плаша от студа и ветровете.
Да зная силата си и от бойния ми вик,
да замръзват жилите на враговете.
Благодаря ти, о, Родино, мила, свята,
че родих се в твойта топла, свидна пазва!..
С кръв пропита тук е всяка педя от земята
на дедите ми! Легенди спомените пазят!...
Благодаря на Българското здраво семе,
покълнало дълбоко в таз земя честита!...
Не може никой да затрие туй кораво племе!
Доказано! През вековете кой ли не опита...
Благодаря ти и на теб, добри Човече,
че до края моя скромен стих прочете!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Капинчев Всички права запазени
