Благодаря ти...
Благословен мигът,
във който те видях.
Благословен бе погледът,
със който ме погледна.
Така ми беше нужен
и така навреме те съзрях,
че те помислих даже... за видение.
Благодаря за хубавите думи,
за топлата усмивка и утехата...
И за ръката нежна ти благодаря...
(Макар...
че го изрекох във сърцето си.)
Така си ми необходим сега,
но в мен до... спомен всичко се е свило.
Дали ще превъзмогна пак страха?
И време дълго ли ще е необходимо?...
Така съм уморена от лъжи
... и толкова изтънчени измени...
Гневът...
Гневът ме дави...
и горчи...
(О, Боже! Дай ми мъничко смирение!)
Не знам дали ще минат много дни...
Ще се завърна ли във себе си?
Не зная.
Душата ми затворена мълчи.
(Дори да вижда във очите ти безкрая...)
Надявам се, разбрал си, че сега
дори сърцето ми във мен не бие,
аз мога само да благодаря...
(Че бях за малко...
с теб...
за да се скрия...)
Отиде си... Благодаря ти за това!
Години си мълчал...
... с невидимо търпение.
Така е по-добре.
... Ти някак го разбра.
... Остана си пак в моя свят... видение.
1996 (2008)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
