Благодаря ти Господи за добротата,
за силата , с която ме дари
да дам достойни хора на земята,
моите прекрасни дъщери.
Благодаря за моят, спретнат дом,
за всичките умения да мога,
да го превърна в Божият подслон
за щастие и без тревога.
Благодаря за внуците прекрасни
те въздух са моята душа,
стори така да раснат безпристрастни,
със мъдрост и във свобода.
Какво да искам още, друго
единствено любов е нужна,
да бъдем в този свят щастливи,
със обич и доверие да служим.
Защото за да служиш честно,
ти трябва истинска любов
и силата да не живееш грешно,
от обич се нуждае този свят.
И вярата във тази притча
да те води в твоят път,
за да можеш силно да обичаш
с изпълнена с надежда гръд.
И тази бяла светлина
ще бъде неотлъчно с теб,
до края ще подклажда любовта
и ще огрява винаги навред.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени