Благодаря ти, мила, за целувките!
Сега разбирам, себе си целуваше!
Благодаря ти много за прегръдките.
Свойто его само бленуваше.
Благодаря и за любовните ти клетви!
Дори и дяволът така не ме е лъгал!
Благодаря, че се “изплю” в душата ми,
като във някой мръсен ъгъл.
Защо ме караше силно да вярвам,
че ти си много почтена и вярна?
И „топеше” ме бавно, подмолно,
като във злобна адска леярна. ...