Oct 11, 2012, 12:17 PM

Благодаря ти, че ми "върна" вярата

  Poetry
772 0 2

Благодаря ти, мила, за целувките!

Сега разбирам, себе си целуваше!

Благодаря ти много за прегръдките.

Свойто его само бленуваше.

Благодаря и за любовните ти клетви!

Дори  и дяволът така не ме е лъгал!

Благодаря, че  се “изплю” в душата ми,

като във някой мръсен ъгъл.

Защо ме караше силно да вярвам,

че ти си много почтена и вярна?

И „топеше” ме бавно, подмолно,

като във злобна адска  леярна.

Нали не беше „кръвопиец”,

като „всички” други по света?!

Под твойте маски живее „убиец”

на вярата и любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...