24.12.2008 г., 8:50

Благодаря ти, любов!

1.7K 0 3
Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах – 
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен.

То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил...

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди...
Това за звяра, дето рани ближе
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато бях загубил вече всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам...

Добре дошла, любов скандално горда,
добре дошла любов неукротима.
Щом с мен си, няма падане зад борда.
Любов, благодаря ти, че те има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арнесто Чегевара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошъл Страхотен стих си подбрал за начало, много ми хареса!
  • Невероятно! Нека бъде винаги във теб и покрай теб! Весели празници!
  • Любовта е тук, при теб, мили!
    Поклон! (и все пак не намирим подходящите думи ,за да отговоря на това...)
    Би било прекалено слабо да кажа само едно "Обичам те", но това са истинските ми чувства! :*

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...