Благодаря ти, любов!
Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.
Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.
Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен.
То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил...
За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди...
Това за звяра, дето рани ближе
го има само в някои балади.
Сега се чудя – как ли те опазих,
когато бях загубил вече всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам...
Добре дошла, любов скандално горда,
добре дошла любов неукротима.
Щом с мен си, няма падане зад борда.
Любов, благодаря ти, че те има!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.
Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече.
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.
Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варвар
сърцето претопих във меч стоманен.
То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил...
За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди...
Това за звяра, дето рани ближе
го има само в някои балади.
Сега се чудя – как ли те опазих,
когато бях загубил вече всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам...
Добре дошла, любов скандално горда,
добре дошла любов неукротима.
Щом с мен си, няма падане зад борда.
Любов, благодаря ти, че те има!
© Арнесто Чегевара All rights reserved.
Страхотен стих си подбрал за начало, много ми хареса!
Весели празници!
