Че не скланям глава пред неправдата,
че мога да плача с непознат от улицата,
че не ме съблазнява славата
и че не намирам място в глутницата.

Че нося дъгата в душата си,
че лудост в мен е посята,
че ставам черно-бяла в тъгата си,
че търся доброто в делата.

Че мога да се извиня, щом сгреша,
че нямам страх от самотата,
че способна съм да простя
и сърдечно да благодаря на съдбата! 

Благодаря, че така скроена съм от Небесата! 🙏