Че не скланям глава пред неправдата,
че мога да плача с непознат от улицата,
че не ме съблазнява славата
и че не намирам място в глутницата.
Че нося дъгата в душата си,
че лудост в мен е посята,
че ставам черно-бяла в тъгата си,
че търся доброто в делата.
Че мога да се извиня, щом сгреша,
че нямам страх от самотата,
че способна съм да простя
и сърдечно да благодаря на съдбата!
Благодаря, че така скроена съм от Небесата! 🙏
© Галина Кръстева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
