Че не скланям глава пред неправдата,
че мога да плача с непознат от улицата,
че не ме съблазнява славата
и че не намирам място в глутницата.
Че нося дъгата в душата си,
че лудост в мен е посята,
че ставам черно-бяла в тъгата си,
че търся доброто в делата.
Че мога да се извиня, щом сгреша,
че нямам страх от самотата,
че способна съм да простя
и сърдечно да благодаря на съдбата!
Благодаря, че така скроена съм от Небесата! 🙏
© Галина Кръстева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
