Благодаря за скритото добро!
Днес пак съм мъничко сираче,
без пукнат грош в душа -
eдна Гаврошка, като просякинче
изпросила любов- получила пара.
Днес пак откраднаха ми красотата,
задигнаха ми всичките усмивки,
остана само самотата
със всичките и сиви придобивки!
В Тъга и празнота сърцето
тупти ту бързо, ту пък бавно
и свива се от жалост пак лицето
на малкото момиче със кибрита…
Не! Няма да горя аз днес пътеки,
незнайни пътища или героите познати!
Ще хвърля незапалените клечки
и ще разгърна стари книги с историите всепризнати…
„Здравей, ти помниш ли ме принце?
И рицарю без броня, знаеш ли ме?
Ти кръгла масичке, и ти краличке?!
Къде изпуснахте си коня вихрогона?"
„Здравей ми стара, престаряла
на два кокоши крака, къщо!
Къде си Баба Яга ти завряла, че чакаш
Змей Горянин и въртиш се все така чевръсто?“
"Ех, Феичко! В почивка ли днес беше?
Защо не ми остави твойта пръчица?
Вълшебство мъничко да спретна
и да изправя някоя аз грешчица !"
Зачетох се. През прериите литнах,
развях коси, разперих пак крилете…
Фантазията ми залитна и прислони се
в на съзнанието бреговете…
Нощта е неусетно придошла.
Изпъстрили звездите са небето
и вече май не съм така сама…
Не съм ограбена и тъжна, за което
на книжките, историите, световете
и на героите из тях, благодаря!
И на ръката сътворила редовете,
и смело подарила фантазията своя на света!
Специално за troia - Катя Иванова. И с пожелание за много приказни усмивки за всички! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
