Pepina (Пепа Деличева)
774 5356
15.10.2006 г., 23:04 ч.

Благодаря за твоята топлина. 

  Поезия
796 0 8

Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
 

Нижат се дните, плаче небе посивяло,
листата танцуват, после умират в калта.
Душата остава самотна и осиротяла.
Сърцето къта спомените от отминал смях.

Опустяват отново пожълтяли гори и полета
ятата напускат удобните си, пухкави гнезда
тъгува развълнувано и самотно морето,
безмълвен свидетел на нежности и красота.

Но ти се връщаш, ти винаги се връщаш.
Всичко се повтаря, както е от векове.
Слънцето ти, нежно пак ще ме прегръща
и ще гали моето бледо и посърнало лице…

Ще чакам търпеливо, без страх от тъмнината,
студът не ще превърне сърцето ми в къстче лед
снегът не може да покрие завинаги вярата,
нито надеждата, която в мен живее и расте.

Ще ме топли спомена за песента на птиците
и ароматът на току що избуяла невинна трева.
Ще те чакам търпеливо, спокойно отлитай
Лято мое, благодаря за твоята топлина
      …….благодаря!!!




© Пепа Деличева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??