Благодаря за твоята топлина.
Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло,
листата танцуват, после умират в калта.
Душата остава самотна и осиротяла.
Сърцето къта спомените от отминал смях.
Опустяват отново пожълтяли гори и полета
ятата напускат удобните си, пухкави гнезда
тъгува развълнувано и самотно морето,
безмълвен свидетел на нежности и красота.
Но ти се връщаш, ти винаги се връщаш.
Всичко се повтаря, както е от векове.
Слънцето ти, нежно пак ще ме прегръща
и ще гали моето бледо и посърнало лице…
Ще чакам търпеливо, без страх от тъмнината,
студът не ще превърне сърцето ми в къстче лед
снегът не може да покрие завинаги вярата,
нито надеждата, която в мен живее и расте.
Ще ме топли спомена за песента на птиците
и ароматът на току що избуяла невинна трева.
Ще те чакам търпеливо, спокойно отлитай
Лято мое, благодаря за твоята топлина
…….благодаря!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
