Благодаря за твоята топлина.
Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло,
листата танцуват, после умират в калта.
Душата остава самотна и осиротяла.
Сърцето къта спомените от отминал смях.
Опустяват отново пожълтяли гори и полета
ятата напускат удобните си, пухкави гнезда
тъгува развълнувано и самотно морето,
безмълвен свидетел на нежности и красота.
Но ти се връщаш, ти винаги се връщаш.
Всичко се повтаря, както е от векове.
Слънцето ти, нежно пак ще ме прегръща
и ще гали моето бледо и посърнало лице…
Ще чакам търпеливо, без страх от тъмнината,
студът не ще превърне сърцето ми в къстче лед
снегът не може да покрие завинаги вярата,
нито надеждата, която в мен живее и расте.
Ще ме топли спомена за песента на птиците
и ароматът на току що избуяла невинна трева.
Ще те чакам търпеливо, спокойно отлитай
Лято мое, благодаря за твоята топлина
…….благодаря!!!
© Пепа Деличева All rights reserved.
