17.12.2014 г., 20:12

Благодатен дъжд

551 0 6

Измачкан от живота мъж,

оставих се под този дъжд

да ми измие тази кир

по мойта някаква снага

от таз - на времето - нога.

 

Валя ме топъл летен дъжд

по тялото на шир и длъж.

Валя ме сякаш благодат

и станах май си по- богат.

От топли чувства съм обзет.

От този дъж, така превзет,

се чувствам днеска окрилен

и на земята съм свален...

 

Изми се моята душа -

дано сега да не греша,

във тоз кирлив до днес живот

със работа и пак със пот,

ще го подържам чист натам,

но до кога ще е - не знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро е, но сякаш няма онази задълбоченост на стиха!
  • Да, дъждът е в състояние да отмие греховете ни и да ни пречисти.
    Съгласен съм с теб, Никола и те поздравявам за разсъжденията по тази много трудна тема!
  • Трудно е да поддържаме душите си чисти, но поне можем да се старем.
    Поздрав за стиха!
  • Никола, поздравявам те с новото ти стихотворение за дъжда.Малко по-различно е от друг път, но отново ми харесва и те поздравявам за него! Поздрав и за теб и лека вечер!
  • ,,,ти бъди упорит оптимист и нека Бог да реши докога...!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...