17 dic 2014, 20:12

Благодатен дъжд

  Poesía » Otra
554 0 6

Измачкан от живота мъж,

оставих се под този дъжд

да ми измие тази кир

по мойта някаква снага

от таз - на времето - нога.

 

Валя ме топъл летен дъжд

по тялото на шир и длъж.

Валя ме сякаш благодат

и станах май си по- богат.

От топли чувства съм обзет.

От този дъж, така превзет,

се чувствам днеска окрилен

и на земята съм свален...

 

Изми се моята душа -

дано сега да не греша,

във тоз кирлив до днес живот

със работа и пак със пот,

ще го подържам чист натам,

но до кога ще е - не знам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е, но сякаш няма онази задълбоченост на стиха!
  • Да, дъждът е в състояние да отмие греховете ни и да ни пречисти.
    Съгласен съм с теб, Никола и те поздравявам за разсъжденията по тази много трудна тема!
  • Трудно е да поддържаме душите си чисти, но поне можем да се старем.
    Поздрав за стиха!
  • Никола, поздравявам те с новото ти стихотворение за дъжда.Малко по-различно е от друг път, но отново ми харесва и те поздравявам за него! Поздрав и за теб и лека вечер!
  • ,,,ти бъди упорит оптимист и нека Бог да реши докога...!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...