Измачкан от живота мъж,
оставих се под този дъжд
да ми измие тази кир
по мойта някаква снага
от таз - на времето - нога.
Валя ме топъл летен дъжд
по тялото на шир и длъж.
Валя ме сякаш благодат
и станах май си по- богат.
От топли чувства съм обзет.
От този дъж, така превзет,
се чувствам днеска окрилен
и на земята съм свален...
Изми се моята душа -
дано сега да не греша,
във тоз кирлив до днес живот
със работа и пак със пот,
ще го подържам чист натам,
но до кога ще е - не знам.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados