Dec 17, 2014, 8:12 PM

Благодатен дъжд

  Poetry » Other
552 0 6

Измачкан от живота мъж,

оставих се под този дъжд

да ми измие тази кир

по мойта някаква снага

от таз - на времето - нога.

 

Валя ме топъл летен дъжд

по тялото на шир и длъж.

Валя ме сякаш благодат

и станах май си по- богат.

От топли чувства съм обзет.

От този дъж, така превзет,

се чувствам днеска окрилен

и на земята съм свален...

 

Изми се моята душа -

дано сега да не греша,

във тоз кирлив до днес живот

със работа и пак със пот,

ще го подържам чист натам,

но до кога ще е - не знам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е, но сякаш няма онази задълбоченост на стиха!
  • Да, дъждът е в състояние да отмие греховете ни и да ни пречисти.
    Съгласен съм с теб, Никола и те поздравявам за разсъжденията по тази много трудна тема!
  • Трудно е да поддържаме душите си чисти, но поне можем да се старем.
    Поздрав за стиха!
  • Никола, поздравявам те с новото ти стихотворение за дъжда.Малко по-различно е от друг път, но отново ми харесва и те поздравявам за него! Поздрав и за теб и лека вечер!
  • ,,,ти бъди упорит оптимист и нека Бог да реши докога...!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...