5.05.2013 г., 10:42  

Благодатен огън

871 0 8

Изгори ме благодатен огън

от очи на самодива.

Нека да ме омагьосва,

че без нея никак не ме бива!


Бяла, нежна кожа ли целувам,

или някаква коприна?!

Боже, имам нужда от дъха ù,

както има нужда от комин камина!


Гледам как лудува тази дива самодива,

гледам и немея, как ще издържа до нея?!

Нощем все ме мами във съня да я прегръщам,

сутрин в ручея изчезва, а пък  аз за нея все лелея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-жо Петрова, благодаря за посещението! Без Вас ми е пусто...
  • Когато авторите започнат да се обръщат с кратки названия като" Бо" или " Су" означава, че в живота не им достига много повече от онзи огън, за който говори Sisi6571. Дано сънят на гладната кокошка стане реалност. Стихчето можеше да бъде и по- добро.
  • Минче, благодаря за копринено-нежния отзив!
  • Копринено - нежно!
    Поздравления!
  • Анна, благодаря за отделеното внимание!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...