May 5, 2013, 10:42 AM  

Благодатен огън

  Poetry » Love
870 0 8

Изгори ме благодатен огън

от очи на самодива.

Нека да ме омагьосва,

че без нея никак не ме бива!


Бяла, нежна кожа ли целувам,

или някаква коприна?!

Боже, имам нужда от дъха ù,

както има нужда от комин камина!


Гледам как лудува тази дива самодива,

гледам и немея, как ще издържа до нея?!

Нощем все ме мами във съня да я прегръщам,

сутрин в ручея изчезва, а пък  аз за нея все лелея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Г-жо Петрова, благодаря за посещението! Без Вас ми е пусто...
  • Когато авторите започнат да се обръщат с кратки названия като" Бо" или " Су" означава, че в живота не им достига много повече от онзи огън, за който говори Sisi6571. Дано сънят на гладната кокошка стане реалност. Стихчето можеше да бъде и по- добро.
  • Минче, благодаря за копринено-нежния отзив!
  • Копринено - нежно!
    Поздравления!
  • Анна, благодаря за отделеното внимание!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...