И нека да е мъдра!
Да е зряла!
Да е честита!
И да бъде с връх!
Злините да заспят под объл камък.
Да я изпълва звънка детска глъч.
Градините от плод да натежават.
Нивята от пшеници да златят.
Да няма никой по-висок от хляба,
защото той ни стига за из път...
Да вдигнем пълни чаши с гъсто вино,
преляло на лозницата кръвта!
Да бъде точно нашата година -
мънисто в броеника на века!
© Людмила Билярска Всички права запазени
Много хубаво стихотворение - благослов!
Поздрав, Люси!