Да седнеш край ниската маса на село
сред птичи хор от гласове,
пред хляба и солта на дните.
Да споделиш с близките си залък:
благословен от мисъл и от дело.
И слънчев сок до корен да те плисне!
Да бъдеш светъл в тишината
на утринно спокойствие и мъдрост.
© Стойчо Станев Всички права запазени