Благословия моя,
благословен е и въздуха,
обгръщащ те като воал,
бродирайки измежду косите ти-
всички твои добродетели ,
като сън, който ме
прегръща в светлината си...
Благословия моя,
благословена е и усмивката ти,
озаряваща целия ми път,
ограден от тръни и бодли-
изписал толкова истории...
и като сън появи се ти
и в цветя превърна раните ми...
Благословия моя,
с погледа ти обвит в магия,
даряваща ме с мир и тишина,
като Луната, която те следва-
докато вървиш и те озарява,
а звездите, звездите,
закрилят твоята походка...
Благословия моя,
благодаря ти, че се появи,
когато най не те очаквах,
когато никой не ме виждаше-
а аз бях само един мираж,
мираж в клетка,
копнеещ за свобода,
копнеещ да бъде жив...
Благословия моя,
с безкрайната ти сила,
със сълзите и с усмивките ти,
с очарованието и добротата ти-
само ти,
като пясък вливащ
се във вълните,
с ръцете ти рисуващи,
стиховете ми в морето...
Благословия моя,
тихата въздишка на
душата ми си ти.
Твоят глас е най- любимата
ми песен-това си само ти.
Чудото, което ми изпрати
Бог-това си ти!
© Лили Вълчева Всички права запазени