Благоверна съдба...

Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена.

Огърлици измамни и златни игли,
за мене са шипове, остри бодли.
И дните ми... разляти сълзи, потопени -
суета и жалост... ласкаво възхитени.

Обичта ми заклеха, тихо да шепне...
Прокудена в образ... пресъхнало вехне.
Съдбата ми моли... вечността я прикани
във адски мъки, от злост изковани.

Потънах в забрава... в мен бледи мъгли,
във вечност, блудно съдбата мълчи,
в безвремие... смъртните, старите рани,
 ... поредна съдбовност, в червено ковани,

 ... бледа в скръбта, не стихва... боли...
 в Земна материя впила жадни очи.
Пресъхнало, бодлива в рози ухаех,
за следваща съдба, в безвремие, нехаех!