Блажена красота
Докосна ме по кожата ми мека,
поиска да ме имаш тук, сега...
Целуна ме и станах много лека,
издигна ме във сини небеса.
Поиска ме, безумно пожела ме,
потънахме и двамата в нощта.
Изпи ме ненаситно като чаша,
остана жаден и посегна пак.
С целувки горещи отново ме обсипа,
заля ме цялата със страст като река.
А после уморена до гръдта ти аз се сгуших,
нашепвайки: Блажена красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Всички права запазени
