elenabili (Елена Биларева)
297 2389
21.04.2011 г., 13:03 ч.

Бледнее като мумия Луната 

  Поезия » Философска
803 0 21

Лалетата, рисувани по спомен,

синеят в паравана на нощта.

Дочух как някой драсна клечка горе.

Над мен изгря объркана Луна.

 

Луната беше синя като цвете,

закичило небето. И сама.

Замислих се, че никак не е леко

да светиш с отразена светлина.

 

Бледнее тихо като мумия Луната,

с безхитростна, бинтована тъга.

Отвъд небето някой се разплака.

Сънят ми се разтвори във солта.

 

Луната потрепери от самотност.

Лицето й  - като човешка плът.

Под ударите на сърцето си се кротна:

напевна гилотина - бърза смърт.

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??