Лалетата, рисувани по спомен,
синеят в паравана на нощта.
Дочух как някой драсна клечка горе.
Над мен изгря объркана Луна.
Луната беше синя като цвете,
закичило небето. И сама.
Замислих се, че никак не е леко
да светиш с отразена светлина.
Бледнее тихо като мумия Луната,
с безхитростна, бинтована тъга.
Отвъд небето някой се разплака.
Сънят ми се разтвори във солта. ...