alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
22.03.2011 г., 10:09 ч.

Близка луна 

  Поезия » Философска
720 0 9

     Близка луна

          Суперлуние се наблюдава циклично веднъж на всеки 19 години.

           Връзката му с разрушителни природни явления е недоказана...

           Все още. 

 

Не приближавай повече! Не смей!

Такава близост вече е опасна.

Върхът на твоя лунен перигей

ни кара да се чувстваме нещастни.

 

Сияйно тъжнобледа отдалеч,

от близо ти си двойно по-красива.

Но не за хубостта ти иде реч.

За близостта, която ни убива.

 

Оглеждаш лунносребърно лице

в петте ни синеоки океана.

Откакто си родена, знаеш, че

вода ще виждаш отдалече само.

 

И тая мъка, притаена в теб,

тежи ти вече милиард години.

Ужасно е да осъзнаваш, че

ти всъщност за земята си пустиня.                          

 

Да обикаляш земното кълбо,

такава е вселенската ти драма.

Красива е планетата ни, но

ти сателит ще си останеш само.

 

Ти мощ страхотна още притежаваш

и контролираш водната стихия.

При прилив материци обладаваш,

а с отливите образа им миеш.

 

Но дивата ти сила всеки ден

се проявява в степента за близост.

Ще носи белег всеки континент,        

когато с милиметри се раздвижи.

 

Цунами ще отнасят брегове.

Вулкани ще изригват дим и лава.

И трябва ли да бъде сляп човек

все пак да си признае, че е малък....

 

Не идвай близо. Не бъди проблем. 

И без това животът ни е кратък.

Щом стигнахме до теб, все пак – растем.   

За да ни има още по-нататък. 

 

19.03.2011г.

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??