Те са там. Далеко.
Ронят горчиви сълзи –
в чужди страни, без покрив
и светът отново е крив.
Те са тук. Близко.
Търсят своите деца
на картата на света,
а там понякога е горещо.
Палят свещи. Трият сълза
и всяка вечер се молят
да видят отново лицата им
и щастливи очи да затворят.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени